Вътрешното дете е мостът между болката, която сме преживели, и неизчерпаемия извор на творчество, който носим в себе си. То е онази част от нас, която помни радостта и свободата, но и раните, които са оформили нашата душевност. Най-дълбоките ни творчески пробиви често идват в моменти на страдание и трансформация. Болката, макар и трудно поносима, отваря врата към нашите вътрешни светове – към цветове, форми, и звуци, които чакат да бъдат изразени. Възстановяването на връзката с вътрешното дете често започва с простички неща – спомен за аромат от детството, вкус на любима храна, звук от песен, която сме слушали като деца. Тези „ключове“ ни помагат да отключим врати към собствената си душевна изобилност. Понякога дори едно малко нещо, като виолетов сладолед, може да ни върне към момента, когато сме усещали утеха, радост или безгрижие. Но тази връзка не е само пътуване към миналото. Тя е и врата към нови измерения на творчество и свобода. Да се свържем с вътрешното си дете означава да си позволим да бъдем уязвими, да разтопим бронята на сърцата си и да се докоснем до потока на енергията, която тече в полето на безкрайните възможности. Това е потокът на творчеството – чист, непринуден, божествен.
