През втората година на следването ми, заедно с колеги проведохме изследване върху ефектът на звука на кристалните купи върху цялостното здраве и благосъстояние на човека. По време на проучването попаднах на информация от Ауатоши Каван – учителката на една от участничките в изследването, която споделяше древно предсказание, че когато свещеното пеене започне да звучи отново навсякъде по земята, човечеството ще бъде готово за големия свой преход на съзнание. Тези думи се запечатаха в моето съзнание, като някакъв далечен спомен от бъдещето. Тъй като аз самата се интересувах от работата с гласът и от ефектът на музиката върху цялостното благосъстояние, през годините се питах отново и отново, какво точно означава „свещеното пеене“.
Когато по-късно започнах да пея българско фолклорно пеене, се докоснах до ритмиката, силата и творческия заряд, който носеше този вид пеене, особено хоровото, звукът на гласовете пеещи като камбани, с неизчерпаемото богатство на размерите в тактовете на българския фолклор. Търсейки информация за неравноделните тактове откривах, че са едно много рядко явление. Имаше много теории за това от къде точно са дошли тези тактове в българската музика, но нищо ясно и конкретно. Следи от този вид музика в света бяха открити само в древната традиционна индо-арийска музика от районите на Индия, Пакистан, Цейлон, Афганистан, Таджикистан и отчасти Узбекистан. Фолклорната музика на тези страни имаше древни корени, и е била използвана в религиозните церемонии, в традиционните ритуали на тези индо-арийски народи. Около началото на н.е., част от тези племена мигрират на запад в района на Кавказ и Северното Причерноморие, където по-късно се счита, че формират племенния съюз на прабългарите.
Питах се, дали това древно свещено пеене, за което се говореше в предсказанието е точно този вид пеене, с неравноделните тонове, познато отдавна на древните народи?
Проучване на проф. Джералнд Флориан Меснер, най-известният австрийски изследовател на шопската музика например, твърди че неравноделните тактове са връзка между земята и небето. Меснер обяснява феномена научно като споделя че „нашето ухо има уникална способност да улавя информационни частици, нещо което е непосилно за технологиите. Онова, което чуваме, е по-малко от половин водороден атом и той се улавя от вътрешното ухо и може да задейства изменения в целия организъм“. Меснер защитава дисертация на тази тема, изследвайки феномена Бистришките баби (след което ЮНЕСКО ги обявява за световно културно наследство) като споделя че този вид музика зарежда с енергия и че само след 10 минути има благотворен ефект върху цялото тяло и състояние.
Дали тези ритми ни свързваха с багрите, наситеност и свещеност на едно много древно наследство? Наследство, вероятно напомнящо за един ритъм и космичност присъщи за човекът? Не съм сигурна, но за мен българските фолклорни ритми съдържат онази универсалност, която лекува тялото и ни помага да се свържем с изначалната ритмика, заложена дълбоко у нас.
Част от информацията в тази статия е почерпана от следните източници:
https://www.dnes.bg/blogini/2014/08/14/chie-nasledstvo-sa-neravnodelnite-taktove-v-bylgarskata-muzika.235611http://www.pamettanabulgarite.com/profiles/blogs/4155162:BlogPost:138803
