Трансперсонална психология

“Трансперсоналната психология се занимава с изучаването на най-висшия потенциал на човечеството."
~Лахое и Шапиро, 1992

Произход на Трансперсоналната, или Духовна Психология

Психологията преди всичко е наука за душата!

Трансперсоналната психологията произлиза от хуманитарния подход в психологията, известен като третата сила и приписван най-вече на Абрахам Маслоу. Маслоу обяснява нашата мотивация към себе-осъществяване в своята възходяща пирамида, представяйки тезата, че след като задоволим основните си нужди, ние сме склонни да търсим по-дълбок смисъл и осъществяване. Отвъд личностните черти, мисли и емоции, Маслоу споделя, че има състояние, което надхвърля дуалността на егото – или едно така наречено трансперсонално ниво на вселената, по-голямо от личната идентичност, което осигурява смисъл и значение на индивида и допринася за оптималния просперитет. Както американският психолог Уилям Джеймс представя трансперсоналната психология – „само пет до седем процента от нас са в състояние да използват пълния набор от своя човешки потенциал” (Брод, 2011, стр. 2). Ако това е така, тогава за да отключим своите възможности са необходими две неща: да се стремим към потенциалът си и да работим за реализацията му (Борд, 2011). Днес трансперсоналната психология, като четвъртата сила в областта на психологията, насърчава работа към пълната реализация на индивидуалния ни потенциал, възпитавайки едно дълбоко чувство за отговорност, създавайки предпоставка за положителна промяна и за изграждането на един свят, изграден от осъзнатост и интегритет.

Чрез какви методи работят трансперсоналните психолози?

Трансперсоналните психолози биха могли да прилагат много видове терапевтични методи, произлизащи от транс – персонални (надхвърлящи егото или личността) преживявания и практики. Такива биха могли да бъдат всякакъв вид начини за изграждане на осъзната връзка между съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Методите на работа биха могли да включват хипноза, регресия, енергийно лечение, изследване на сънищата, митове, фолклор, символи, образи и архетипи, както и всякакви практически подходи свързани с медитация, молитва, вътрешна трансформация и други. Творчески практики, осъществявани чрез музика, пеене, рисуване, скулптура и всякакъв друг вид изкуства, също са сред препоръчаните методи за работа в тази дисциплина, спомагайки личностното развитие, заобикаляйки някои от ограниченията на егото и ежедневието.

История и личности, допринесли за дисциплината:

Уилям Джеймс

Американският психолог Уилям Джеймс (1842-1910) е първият човек, който е използвал английският термин „трансперсонален“ в учебна програма на курс в Харвард през 1905 г. (Тейлър, 1996a).

Ричард М. Бюк

Канадският психиатър Ричард М. Бюк (1837-1902), приятел и биограф на Уолт Уитман смята, че космичното съзнание предоставя пряко емпирично потвърждение за душата и че произходът на всяка религия се крие в универсалността на душата. Бюк е и ранен привърженик (както теософите) на убеждението, че всички религии имат обща емпирична и доктринална структура, която признава същностната божественост на човешката душа. 

Карл Г. Юнг

Духовните и психични преживявания на швейцарският аналитичен психолог Карл Г. Юнг (1875-1961) както и драматичната му среща с митологиите, оказват дълбоко влияние върху психологическото му развитие и начини на мислене. В резултат на това той започва да разглежда духовния импулс като, проява и проекция на здрави архетипи (универсални модели на преживяване), които съществуват в трансперсоналното (uberpersonlich) колективно неосъзнато ниво на човечеството. Юнг вярва, че психиката има естествена тенденция, насочена към израстване (трансцендентна функция), която творчески се стреми да разреши противопоставянията и да обедини неосъзнатите и осъзнатите ни аспекти. Следователно, процесът на индивидуализация може да бъде улеснен чрез насърчаване на творческа работа, както и със съновидения и символи, които съпровождат процесите на психо-духовната трансформация. (Даниелс, 2013)

Роберто Асаджиоли

Роберто Асаджиоли (1888-1974) също като Юнг през целия си живот се интересува от духовността, мистицизма и окултизма. Ученик е на Раджа йога и на езотеричната теософска учителка Алис Бейли (Firman & Gila, 2002). Асаджиоли разработва теоретична и практическа система за терапия и психологическо развитие, наречена психосинтеза (Assagioli, 1993), която включва духовните измерения на човешкото преживяване и интегрира откритията на психоанализата с тези на духовните традиции.

Ейбрахам Маслоу

В края на 60-те години на ХХ в. Ейбрахам Маслоу, заедно с колегите си Стан Гроф, Антъни Сутич, Майлс Вич и други предлага термина трансперсонална психология като име за четвъртата сила в психологията. За да се подпомогне реализирането на тази сила, през 1969 г. започва издаването на списание „Journal of Transpersonal Psychology“, а през 1972 г. е създадена „Асоциацията за Трансперсонална Психология“ (ATP), която през следващата година провежда първата си конференция.